Как конфликтът между Русия и Украйна влияе върху световните цени на суровините?

„Цените на суровините могат да се повишат, ако кризата Русия-Украйна ескалира“, каза Уорън Патерсън, ръководител на стратегията за суровини в ING Economics на 21 януари. „С нарастването на напрежението между Русия и Украйна нараства и рискът от разпространението му върху световните стокови пазари Русия е източник на суровини, като е ключов доставчик на енергия, метали и пшеница." Тези две страни са сред най-големите световни производители на суровини, особено нефт, газ и метали, както на неблагородни, така и на специални метали. Цените на хранителните стоки също се повишиха в резултат на конфликта, който наруши вноса на готови стоки от други части на света от Русия и Украйна.
Предвид факта, че Русия е един от най-големите производители и доставчици на петрол и газ в света, въздействието на кризата веднага се заличи в бързото покачване на цените на суровия петрол, които се търгуват над 110 долара за барел за първи път от върховете на 2014 г. През 2011-14 цените на петрола бяха повишени и достигнаха средно $110/bbl. „Освен геополитическото напрежение, инвестиционният цикъл на Китай остана сравнително силен до средата-2014, което допринесе за натиска на търсенето върху цените на индустриалните стоки“, пише Morgan Stanley в бележка. „През този период дефицитът в търговията със суровини в Азия беше най-голям, средно 4,9 процента от БВП, движен от дефицита в търговията с енергия“. Този път цените на петрола скочиха, въпреки че остават с 27% по-ниски в сравнение с 2014 г. в реално изражение.
Тъй като Русия и Украйна са основни производители на селскостопански продукти като пшеница, ечемик и царевица. Данните на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) показват, че Русия и Украйна заедно са доставили около 56 милиона тона пшеница през 2020-21, което се равнява на около 27,6 процента от световния износ. Данните също така показват, че и двете страни са изнесли и около 27,9 милиона тона царевица през 2020-21, което представлява 15,4 процента от световния износ.
Русия също е ключов производител на метали, а Русия се смята, че държи около 10% от световните запаси на мед и е основен производител на алуминий. Руският алуминиев гигант (Русал) представлява 6% от световните доставки на алуминий, а Norsk Nickel доставя над 5% от световното търсене на никел. Според ING Economics в момента Русия произвежда около 43 процента от световните добивни доставки на паладий. Освен това Русия е водещ играч на пазарите на суровини, вариращи от въглища до благородни метали. На световно ниво 35 процента паладий и 10 процента платина се произвеждат от Русия. Междувременно Русия е и един от най-големите износители на въглища. Той представлява около 18% от световния износ на термични въглища и над 10% от коксуващите се въглища през последните четири години. Неговият износ на стомана представлява 6,5 процента от световния износ на стомана по море.
Продължаващият конфликт има руски потенциални последици за цветните метали и цените на енергията, тъй като доставките на стомана, мед, алуминий и благородни метали усещат въздействието; по-високите разходи за енергия и въглерод, особено в Европа, ще повишат структурата на глобалните разходи. Този конфликт може да има икономически последици в световен мащаб и в Съединените щати, засилвайки несигурността, разтърсвайки пазарите на суровини и потенциално повишаване на инфлацията, тъй като цените на газа и храните се покачват по целия свят.
Съединените щати внасят сравнително малко директно от Русия, но сривът на стоките, причинен от конфликт, може да има въздействащ ефект, който поне временно повишава цените на суровините и готовите стоки, когато голяма част от света, включително Съединените щати, изпитва бърза инфлация. Глобалните вълнения също могат да уплашат американските потребители, като ги накарат да намалят разходите и друга икономическа активност. Ако забавянето стане сериозно, това може да затрудни Федералния резерв, който планира да повиши лихвените проценти през март, да реши колко бързо и колко агресивно да увеличи разходите по заеми. Централните банкери отбелязаха в минути от последната си среща, че геополитическите рискове „могат да доведат до повишаване на глобалните цени на енергията или да изострят глобалния недостиг на доставки“, но също така, че са риск за перспективите за растеж. Големината на потенциалните икономически последици е неясна, но чуждестранен конфликт може допълнително да забави връщането към нормалното състояние след две години, през които пандемията на коронавирус удари както световната, така и американската икономика. Американските потребители вече се борят с бързо нарастващите цени, фирмите се опитват да се ориентират във веригите за доставки, а хората съобщават, че се чувстват песимистично по отношение на финансовите си перспективи въпреки силния икономически растеж.

Основните метали се повишиха рязко, тъй като ограниченията в предлагането продължават да затягат пазарите, пишат анализаторите на австралийската ANZ Research Брайън Мартин и Даниел Хайнс на 21 януари, позовавайки се на цените на затваряне на Лондонската метална борса от предишния ден. „Никелът поведе сектора по-високо, търгувайки на 10-годишен връх от 24 USD,000/t. Паричната мед на LME проби бариерата от $10,000/mt по-рано през януари за първия време в рамките на три месеца, преди да се оттегли назад, като отново се повиши през седмицата, започваща януари. През последните дни алуминият остава над $3,000/т. Цените на желязната руда се покачиха на 28 февруари поради опасения, че продължителен въоръжен конфликт между Русия и Украйна може да ограничи глобалното предлагане. Най-търгуваният договор за желязна руда през май на китайската стокова борса в Далиан приключи дневната търговия с 2,7 процента по-висока при 705,50 юана (111,82 долара) за тон. На сингапурската борса най-активният договор за желязна руда нарасна толкова много като 3,3% до $141,25 на тон. Според Fastmarkets MB, сравнителните 62% глоби от Fe, внесени в Северен Китай, сменят собствениците си за $138,09 за тон по време на сутрешната търговия, което е с 2,6% повече в сравнение със затварянето в петък. „Всяка продължителна военна кампания ще окаже сериозно влияние върху годишната износ на желязна руда в размер на почти 70 милиона тона от Русия и Украйна, което в крайна сметка затяга глобалния баланс“, каза Атила Виднел, управляващ директор в Navigate Commodities в Сингапур.
Европа реагира много чувствително на конфликта и през последните десет дни процентът на стоманата се повиши с цели 15 процента на ключови европейски пазари, което доведе до увеличение на цената на стоманата с 100-150 евро на тон до 1150 евро за тон през последните седмици. Повечето експерти прогнозират, че цените може да продължат да се задържат нагоре в продължение на няколко седмици.
Като цяло, поради санкциите, наложени от западните държави, включително отрязването на много руски банки от системата за междубанкови плащания SWIFT, продължаващият конфликт може да засегне индустриите, които зависят от доставките на суровини, особено промишлени стоки, според няколко новинарски репортажи. Последствията също заплашват глобалната икономика, разтърсват финансовите пазари и правят живота по-опасен за всички, а този продължаващ конфликт засяга главно енергетиката, транспорта, веригата за доставки, ядивното масло и хранителните доставки в световен мащаб.









